Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2020 10:21 - Покана приятелска изпращам
Автор: prirodnajena80 Категория: Поезия   
Прочетен: 1469 Коментари: 9 Гласове:
8

Последна промяна: 22.06.2020 16:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

Каня те да ми гостуваш, вратата леко ще  открехна!
Голяма маса ще спретна!
Препълнена с вкусна храна, златни прибори ще приготвя, кристални чаши, бяла покривка с ароматни цветя!
Стая, препълнена с различни букети от ухаещи цветя!
Решиш ли да си тръгваш, ще те изпратя с усмивка букет, избран от теб нежни цветя!
Предизвестие за присъствие не чакам!
Час за тръгване не давам, от теб зависи това!
С непознати ще се запознаем, неизбежно е това!
Хареса ти приятелство, решиш да гостуваш за по-дълго ден, два, седмица, две!
Имам място да останеш!
Запалена, камина ще гори!
Отражението на светещи свещи ще блещука, осветява лицата ни!
Мирис и восък ще се лее!
Останеш ли за по-дълго  ден, два, весело ще е!
Кафенце ще пийнем, барбекю ще изпечем, в джакузито ще се потопим!
Харесва ти приятелство, компания, решаваш  да останеш за седмица, две!
На почивка, далечен остров ще те водя!
Обещавам изненадан ще останеш!
Време дойде!
Препълват се маси.
Ядене, пиене, веселба голяма!
Безспирни разговори, танци,  смях ехти!
Гости започват доволно да се разотиват.
Всеки тръгна с избран от тях букет цветя.
Сбогуваме се, оставаме малцина до зори.
Двойка остана да преспи.
Други двама гостуваха три дни.
Сприятелихме се набързо с непознати.
Остана един човек!
Дълги и широки разговори безкрайни, забавни разкази, смеха ни ехти!
Иска да остане седмица, две, да заминем остров да видим,  изненада да разбере!
Време е да тръгваме!
С моя кораб да отплаваме, океана да превземем,  да се потопим в далечни дълбоки океански води!
До остров да достигнем, като нашите мечти!
Капитан на кораба съм аз, кормило завъртам, вдигам платна.
Води чисти, мътни, сини с преливащи цветове, гледки различно красиви.
Дни минават на спокойни тихи и бурни води.
Слънце пече, време се сменя, облаци, дъжд.
Смрачава се!
Акостирахме кораба.
Изкарвам 10 годишен отлежал Барбадоски ром.
Две кристални гравирани чаши.
Морски дарове, чинии хайвер, калмари, скариди.
Наздраве!
Нежно звънят кристални чаши!
Отпиваме глътка, чист доста силен ароматен ром.
Истории се раждат с ром свързваме пирати, острови, океани, екзотични животни!
Природата, чудно приказна е тя!
Разнообразни видове палми, растения, цветя.
Потапяме се във вълшебни истории, митове!
Услади ни се рома с аромат на карамел, сушени банани и кокос, ванилия и карамел!
Вкус много сладък портокалова кора, солено масло, печени плодове и смола!
Сипахме по още едно!
Знаеш ли приятелю!!!
Отпуска ме душа!!!
Време идва да споделя!!!
Вълни, лодка залюляват!!!
Гръмотевици изтрещяват!!!
Вълни големи високи небесни стени, плискат палубата, заливат я бушуващи води!!!
Изстреляни, като ракета във дълбоки води!!!
Преди години далечни времена, шал носих на врата, трудно преглъщам това!!!
Помня, в кола с заключена врата!!!
Впиха се познати, "приятелски"  две ръце!!!
Незнайно защо мирно, спокойно беше!!!
Обсебен от жестокост, гняв, злоба нечовечна!!!
Стисна ме за  врата, ръце мъжки с кожени кафяви украсени ръкавици, кремава показваща се подплата!!!
Просто ей така , не знае какво му стана!!!
Въздух не се взема, не можех да се откопча  и на заключена врата!!!
Не знам как така изведнъж щракна  отключи се врата!!!
Едвам поех въздух, успях да избягам!!!
Размина ми се смъртта!!!
Обикаля, лута се из града с грешна, нечовешка, почернена душа!!!
На врата ми следи от белези остави синьо, червени, кървави съсиреци!!!
Хора ме питаха!!!
Какво е това?
До полиция не се стигна, тази "приятелска" душа!!!
Шшш...обещай не споделяй, тихо, някой може да се припознае в това!!!
Време много мина, болка отмина, рани се заличават!!!
Останаха  приятелю, нечовечни, незабравими, жестоки, спомени!!!
Майка ми каза, оправяй се, не се намесвам в това!!!
Достатъчно дълги години, тя драска, тебешира остър натиска, рани остави в моята чувствена детска душа, място не стигна, прикачи допълнително дъска!!!
Написа много незабравими тежки думи!!!
Започна на хора познати да разправя, каква наистина съм била, отровата си лъжливо разпространява!!!
Майка ми години ми се смя, подигравки, така отпуска нейната душа!!!
Кара ме да запомня, че без мен и е най-добре!!!
Чака ме в нужда, безизходица да съм!!!
Казва с наслада, чака да остана сама, като се  върна при нея ще видя!!!
Надежда имала разбит брак  да види, детето ни без баща да остави, в безизходно положение ме иска!!!
Разбит мой живот желае, отмъщение, да се докаже, колко права е тя!!!
Няма само тя разведена да бъде, ми каза!!!
Фантазьорка без покритие съм била, как за нищо не ставам, слаба психика, каза имам!!!
Да повтарям, ме кара думите и да цитирам на глас, удряйки ме по главата с голям кръгъл златен пръстен с неин инициал!!!
Да не забравям и помня, без мен и е наи- добре!!!
Болка, възпалена рана, се отвори!!!
Плаках, много плаках. очи пълни, реки, морета, океани!!!
Лекарство не помага!!!
Помолих да ме излъже, че ме обича!!!
Получих от нея - каква ти обич!!!
Баща ми от много малка го няма,  лута се някъде из мътни води, отписа ме отдавна!!!
Сама да се справя!!!
Сестра ми каза, майка ни е тя!!!
Споменах и след време книга искам да напиша, много ми се смя!!!
Приятелю, открехнах вратите за гости.
Някой познавах с други се поопознах.
Подочуха история.
Не издържаха, след ядене и пиене рано тръгнаха, избраха букета с бегония!!!
Други гости казаха, все пак ти е майка!!!
Посрещала ни е с чаша кафе, бисквити, избраха букет от момини сълзи и те тръгнаха!!!
Останаха малцина неутрални, ничия страна не заемат, леко набоцкани от трънчета по розите, гръбнаха букета, сбогуваха се!!!
Остана само ти приятелю с мен най ти хареса!!!
Кораб се разклати, падна бутилката, счупи се!!!
Ръка погали косите ми!!!
Врат нежно целуна!!!
Огърлица златна подари, закачи, в капка, диамантен, камък блести!!!
Старо табло изкорени, изхвърли, счупи, завлече, океански бурни, дълбоки води, гръмотевици остатъци изпепели!!!
Ръка на челото ми сложи!!!
Кошмари да отстрани!!!
Рани с ръце милва, думи красиви безспирно шептя, напълни, здрава душа!!!
На сутринта, тихи води, слънце блести, пеят тропични птички!!!
От купето се чува детско гласче, сина ни весело пее песни!!!
Тупа по палубата с боси крачета!!!
Весело дете, очи сини, коса буклисто греещо слънце, раздава, обсипва ни с обич!!!
Носи три венеца, направени от него!!!
Закичи ни  вратовете с венци от тропични ухаещи цветя!!!
Прегръщаме сина ни, целуваме го , нашето мило, добро дете, напомняме, че мама и тате безкрайно много го обичат!!!
Може да разчита винаги на нас!!!
Виждаме земя, остров!!!
Стигаме до нашата осъществена мечта!!!
Слагам оранжева шапка.
По плажа безгрижно тичаме, подскачаме по нагрятия пясък!!!
Стигаме до плажния коктейлен бар!!!
Пълни с любов, безгрижие, смях, веселие!!!
Екзотика приказна природа, топли, тихи, води галят нозете ни!!!
Изобилен живот построихме!!!
Вратите заключихме, залостихме, шпионка поставихме!!!
Този вид букети за гости, отдавна свършиха!!!
Остана само моя корабен разказ, мит, като пирати, динозаври, няма място за болка и тъга!!!
Пръст топя в бъчвата с мед, пиша в душата, вината не е моя, оставам следа от мед!!!
Всичко мога, гледай само!!!
В изобилие живеем, къща сами си построихме!!!
Все по- добре ставаме!!!
За психика, хайде да не говорим, препълнена със сила и красота!!!
Аз  написах това!!!
Изкарвам ром!!!
Наздраве!!!

19.02.2020
С обич към себе си, съпруга ми и сина ни
автор: Диана Стоименова/ Природна жена 


Тагове:   поезия,


Гласувай:
8


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. apostapostoloff - Идвам, идвам!
12.06.2020 11:36
Да нося ли нещо със себе си?
цитирай
2. анонимен - Чакам, чакам
12.06.2020 11:53
Усмивката ти! :)
цитирай
3. ka4ak - ИЗВИНИ МЕ....
12.06.2020 12:18
11:36 - ПАК СЪМ БЛОКИРАН.......
БОЖКОВ СИ ПИШЕ,А МЕН НЕ МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ???????????

Постинг: СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ!ЩОТО СЪМ СИ МЪРЗЕЛ,ПЪК И ДРАКА,А И СВОБОДЕН БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН,ДА ВИ СВЕТНА.....
Автор на постинга: ka4ak
цитирай
4. анонимен - Не си блокиран
12.06.2020 14:47
Чета, гласувах за блога...:)
цитирай
5. анонимен - Имай търпението..
12.06.2020 19:45
Успех!
цитирай
6. анонимен - Благодаря!
12.06.2020 20:50
Търпение имам...:)
цитирай
7. shtaparov - Много интересно, загтрогващо и ...
15.06.2020 23:12
Много интересно,загтрогващо и разнежващо- напомни ми нещо много скъпо на сърцето,от което бях лишен по каприз на съдбата или по-скоро от неизбежна необходимост,в която нямах думата аз ...
цитирай
8. анонимен - Случват се неща...
16.06.2020 15:03
Важно е да разберем, че вината не е наша и да продължим напред и да се опитаме да съхрани доброто в нас! Само красиви моменти, изживявания да имаш, усмивката да е винаги на лицето ти, имай безкраен късмет, постигай мечтите си! Харесвам искреноста ти, личи, че си добър човек! Благодаря, че ми сподели! Прегръдка от
Prirodnajena! :) :) :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: prirodnajena80
Категория: Поезия
Прочетен: 35440
Постинги: 35
Коментари: 83
Гласове: 1481
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031