Природата шепти...
Шшш, тихо вслушай се не говори.
Нещо подочувам, живот бръмчи...
Какво ли иска сега да сподели?
Гледам в далечината, лек ветрец клонки поклащайки шумят.
Полюшват се листата, шумят!
Шшш, тихо... природата говори, замълчи!!!
Там в далечината сърнички, елени играят с малките си новородени, тупат щастливо копита в сухата набраздена земя, гъст прах вдигат.
Играят ли играят..между дървета, цветя, храсти, слънце блести-топлят лъчи!
Природата говори...
Шшш, тихо чуй водопад вода плиска, разпръсква, река шуми.
Лебеди, големи и малки, грациозно потапят шии в дълбоки тихи, топли води, а патиците с малките си доволно издават звуци, плуват, плискат с крила!
Дървета, храсти, птици, насекоми, зеленина, цветя, мирис на различни цветя, прясна трева!
Заобиколени, като в картина от жива омайваща природа, пълна с разнообразно време, животни и красота!

17.04.2020
С обич към природата
автор:Диана Стоименова/ Природна жена 

Това е вид поезия- много оптимистичен вид!

Достъпна красота за всеки, който се вглежда и вслушва!!!

Понякога шепти, понякога мълчи, понякога крещи
за всички, които имат уши и очи!
Бог затуй дарил ни е с чувствителни сетива -
за да живеем в унисон с природата в света!
Поздрав с усмивка за теб!:)

Много усмивки и за теб!